Държавните университети спират работа в знак на протест
Ето и целия текст на писмото:
В навечерието на най-светлия за академичната общественост празник – 24 май, Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност, сме принудени да се обърнем към цялата общност в следващ опит да бъдем чути и разбрани.
Преподавателите, учените и чиновниците в администрацията на висшите учебни заведения са гръбнакът, които образува така наречен " хайлайф на нацията ". Необходимо е грижата за българската просвета и обучение да е изведена като главен народен приоритет в политиките на страната.
През последните три години средствата от брутния вътрешен артикул, планувани за финансиране на българските университети, фрапантно понижават. Трудовите хонорари на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни по отношение на тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкоз висок учебен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на сътрудниците от Европейските просветителни институции).
С големи старания през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето обучение, по гледище на цялата система, са признати правила, обвързващи плануваните средства от държавния бюджет за обучение и просвета с избран най-малък %. Трудовите хонорари на университетския състав на държавните висши учебни заведения са закрепени по отношение на междинната брутна работна заплата за страната.
Отдавна най-талантливите младежи на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогичен специалности и задължения в системата на междинното обучение, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява позитивни вътрешни трансформации. Според публични данни на самостоятелните рейтингови ранглисти публикационната интензивност и цитируемост на българските учени в влиятелни интернационалните реферирани и индексирани издания през последните 5 години се покачва не в проценти, а в пъти.
На фона на уговорките, които страната публично заявява към академичната общественост с изменението на Закона за висшето обучение, последва безмълвен отвод да се изпълнят отговорностите по него и да се обезпечат нужните средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отхвърля да извърши отговорностите си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че страната през последните години пренебрегва приноса и смисъла на частното висше обучение за публичното и икономическо развиване на страната.
От седмици ректорските управления и Съветът на ректорите, който ги съставлява, безрезултатно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на страната, в опит да обезпечат това, което самият закон подсигурява.
Подобно унизително отношение към знанието не е проявявано в никакъв случай до момента в най-новата българска история. До този миг гласът на академичната общественост не доближава високи децибели, тъй като сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и настояванията са водещи. Подобен метод от наша страна се приема за доверчив и неефикасен от тези, от които зависи да си свършат работата.
Поради тези аргументи, за първи път от началото на Прехода и смяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни университети и част от частните университети ще предприемем ефикасни протестни дейности заради несъблюдение на поетите от страната отговорности към нас и неспазването на Закона за висше обучение.
На 20.05.2024 година всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят порти, като изключение ще се направи само за действия със незабавен и наложителен темперамент.
Съветът на ректорите дефинира 20.05.2024 година като начална дата за стъпаловидни по дълготрайност протестни дейности на всички висши учебни заведения до края на семестъра (протестите ще се показват в стъпаловидно повишаване на дните, в които висшите учебни заведения няма да работят). В тези дейности може да бъде включено и действително блокиране на основни артерии в страната.
Изразяваме своята цялостна поддръжка на митингите, проведени от синдикалните структури на ВОН - КНСБ и " Висше обучение " към КТ " Подкрепа ", които имат идентични претенции с тези на академичната общественост, и които ще се проведат в същия ден.
На 24 май всички преподаватели, учени, откриватели, работещи в българските висши учебни заведения, ще се включат в шествията във връзка празника с протестни ленти на реверите, в израз на противоречие с цялостното разминаване сред думите и делата на българските политици и държавници.
С гореизложеното и според член 92 алинея 1 и алинея 3 на ЗВО сме непреклонни в настояванията си за обезпечаване достигането на междинна брутна работна заплата за университетския състав в държавните висши учебни заведения не по-малка от 180 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната и обезпечаване на минимална съществена заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения не по-малък от 125 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната.
Призоваваме за схващане и поддръжка от цялото българско общество и най-много от студентите и докторантите. Нашите дейности не са резултат на моментна страст, а на дългогодишно потискано неодобрение, трансформирало се към този момент в оневинен яд.
Призоваваме всички органи на държавната власт да премислят отношението си към висшето обучение в България, с цел да не се доближи до небивалия позор да се затварят за непрекъснато български университети заради банкрути и недофинансиране. Необходими са примирение, здрав разсъдък, воля и предвидливост. Надяваме се да ги забележим в държанието на тези, от които зависи осъществяването на нашите претенции.
Българинът исторически постоянно е ценял високо и е поставял на фундамент образованието на децата си. Не би трябвало да забравяме, че националните истории на други нации са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да доближи до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа багра.
В навечерието на най-светлия за академичната общественост празник – 24 май, Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност, сме принудени да се обърнем към цялата общност в следващ опит да бъдем чути и разбрани.
Преподавателите, учените и чиновниците в администрацията на висшите учебни заведения са гръбнакът, които образува така наречен " хайлайф на нацията ". Необходимо е грижата за българската просвета и обучение да е изведена като главен народен приоритет в политиките на страната.
През последните три години средствата от брутния вътрешен артикул, планувани за финансиране на българските университети, фрапантно понижават. Трудовите хонорари на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни по отношение на тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкоз висок учебен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на сътрудниците от Европейските просветителни институции).
С големи старания през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето обучение, по гледище на цялата система, са признати правила, обвързващи плануваните средства от държавния бюджет за обучение и просвета с избран най-малък %. Трудовите хонорари на университетския състав на държавните висши учебни заведения са закрепени по отношение на междинната брутна работна заплата за страната.
Отдавна най-талантливите младежи на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогичен специалности и задължения в системата на междинното обучение, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява позитивни вътрешни трансформации. Според публични данни на самостоятелните рейтингови ранглисти публикационната интензивност и цитируемост на българските учени в влиятелни интернационалните реферирани и индексирани издания през последните 5 години се покачва не в проценти, а в пъти.
На фона на уговорките, които страната публично заявява към академичната общественост с изменението на Закона за висшето обучение, последва безмълвен отвод да се изпълнят отговорностите по него и да се обезпечат нужните средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отхвърля да извърши отговорностите си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че страната през последните години пренебрегва приноса и смисъла на частното висше обучение за публичното и икономическо развиване на страната.
От седмици ректорските управления и Съветът на ректорите, който ги съставлява, безрезултатно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на страната, в опит да обезпечат това, което самият закон подсигурява.
Подобно унизително отношение към знанието не е проявявано в никакъв случай до момента в най-новата българска история. До този миг гласът на академичната общественост не доближава високи децибели, тъй като сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и настояванията са водещи. Подобен метод от наша страна се приема за доверчив и неефикасен от тези, от които зависи да си свършат работата.
Поради тези аргументи, за първи път от началото на Прехода и смяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни университети и част от частните университети ще предприемем ефикасни протестни дейности заради несъблюдение на поетите от страната отговорности към нас и неспазването на Закона за висше обучение.
На 20.05.2024 година всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят порти, като изключение ще се направи само за действия със незабавен и наложителен темперамент.
Съветът на ректорите дефинира 20.05.2024 година като начална дата за стъпаловидни по дълготрайност протестни дейности на всички висши учебни заведения до края на семестъра (протестите ще се показват в стъпаловидно повишаване на дните, в които висшите учебни заведения няма да работят). В тези дейности може да бъде включено и действително блокиране на основни артерии в страната.
Изразяваме своята цялостна поддръжка на митингите, проведени от синдикалните структури на ВОН - КНСБ и " Висше обучение " към КТ " Подкрепа ", които имат идентични претенции с тези на академичната общественост, и които ще се проведат в същия ден.
На 24 май всички преподаватели, учени, откриватели, работещи в българските висши учебни заведения, ще се включат в шествията във връзка празника с протестни ленти на реверите, в израз на противоречие с цялостното разминаване сред думите и делата на българските политици и държавници.
С гореизложеното и според член 92 алинея 1 и алинея 3 на ЗВО сме непреклонни в настояванията си за обезпечаване достигането на междинна брутна работна заплата за университетския състав в държавните висши учебни заведения не по-малка от 180 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната и обезпечаване на минимална съществена заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения не по-малък от 125 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната.
Призоваваме за схващане и поддръжка от цялото българско общество и най-много от студентите и докторантите. Нашите дейности не са резултат на моментна страст, а на дългогодишно потискано неодобрение, трансформирало се към този момент в оневинен яд.
Призоваваме всички органи на държавната власт да премислят отношението си към висшето обучение в България, с цел да не се доближи до небивалия позор да се затварят за непрекъснато български университети заради банкрути и недофинансиране. Необходими са примирение, здрав разсъдък, воля и предвидливост. Надяваме се да ги забележим в държанието на тези, от които зависи осъществяването на нашите претенции.
Българинът исторически постоянно е ценял високо и е поставял на фундамент образованието на децата си. Не би трябвало да забравяме, че националните истории на други нации са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да доближи до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа багра.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ